Хранителните разстройства – съвременен еквивалент на зависимостите
Различни фактори влияят върху хранителното ни поведение – от химически субстанции, които се освобождават в мозъка, до настроението, социалните навици и културални нагласи. Когато регулацията на нормалното чувство за глад и ситост се наруши по психогенни причини говорим за разстройство в хранителното поведение. Най-често срещаните са анорексия и булимия нервоза. Те се различават от анорексията и булимията проявяващи се като симптоми в хода на други телесни или мозъчни заболявания.
Началото на хранителните разстройства обикновено е през пубертета, когато е налице специфичната за тази фаза на жизнения път лабилност на емоционалната сфера. Много лесно през тези години могат да се образуват невротични /психогенни/ модели на хранително поведение. Типични за пубертетната възраст са психогенното измършавяване /анорексия нервоза/ и булимията, както и орторексията и психогенното напълняване.
Анорексията е известна като заболяване повече от сто години. Още през 1873 год. за пръв път е описана от Гул и Ласег, които за отбелязали нейния психогенен характер. Определена като “болестта на ХХ век“ тя се считат като еквивалент на зависимостите и зависимото поведение. Съвременните схващания я определят като психогенно хранително разстройство, съпроводено от една натраплива мисъл: храна-тегло-тяло, някои автори намират феноменологично сходство със симптомите при психоза. Тази натрапливост кара пациента да предприема строги мерки, с цел да намали колкото се може повече теглото си чрез продължително гладуване или строги диети, които от своя страна провокират пълно физическо изтощение и довеждат до сериозно разстройство на едндокринологично и физиологично ниво, които понякога са необратими. Най-застрашена е групата на подрастващите момичета /по-рядко момчета/, началото е през пубертата. Пубертетната форма на заболяването е с по-добра бъдеща прогноза за лечението в сравнение с по-късната поява на симптомите, които са по-резистентни.
Диагностични критерии за анорексия нервоза са:
Загуба на тегло, поне 15 % от първоначалното, BMI /индекс на телесна маса/ <17,5; Отказ да се поддържа телесно тегло на границите на дори минималните приемливи норми; Патологичен страх от повишаване на теглото; Специфично разстройство на възприятията за маса и форма на тялото /дисморфофобия/, придружени от едно прекомерно внимание по отношение на същите; Отричане на болестта и липса на интерес към какъвто и да е било терапевтичен проект; ;
Към тези критерии можем да добавим още:
Загубата на теглото не е резултат от телесно заболяване; Интензивна физическа активност /спорт, интезивни физически натоварвания/; При напредване на заболяването се наблюдават и усложнение с булимия – пристъпи на преяждане с висококалорична храна, последвани от силна тревожност и страх от напълняване, самопровокирано повръщане и/или злоупотреба с лаксативи и диуретици;
Пациентите са с твърде голяма чувствителност по отношение на контрола на теглото – ритуал на теглилката, или пълен отказ и бягство от същата;
Елементи от поведението на заболелите, които могат да ни наведат на мисълта, че съществува този проблем са: Отбягване да се хранят на обществено място или със близските си. Спортна или танцова активност, прилагана с твърде голяма настойчивост; Характерен e личностовия профил – висок интелект и амбиции към постигане на отлични резултати в ученето или в работата; Зависимост или пълно отхвърляне на майката; Негативизъм, емоционална нестабилност и други афективни симптоми. Съществуват проучвания където се отбелязва по-голяма честота на анорексия у фамилии с поведенчески разстройства –алкохолизъм, депресии, самоубийства.
През последните години в резултат на широкото рекламиране на различни диети се увеличи честотата на една по-особенна форма на анорексия – орторексията. Орторексията е патологична мания към приемане само на определени видове храна, определяна като здравословна, което неминуемо ограничава разнообразието на менюто и увеличава риска от развитие на анорексия и телесни заболявания.
Тежестта на анорексията се проявява в последващщите усложнения – ендокринни и неврологични нарушения, понижение на имунитета, тежко изтощение до кахексия, съпътстващи депресивни симптоми и висок риск за самоубиствени действия. Честотата на смъртните случаи според различните автори се движи от 15 до 21%.
Булимия-Нервоза
Това състояние се характеризира с пристъпи на прекомерно хранене обикновено с висококалорична храна, последвано от самоиндуцирано повръщане, приемане на лаксативи и/или диуретици, последващи периоди на драстични диети и повишена физическа активност-епизод на анорексия. Булимията може да съществува като самостоятелно заболяване или като усложнение в хода на напреднала анорексия Тя може да се развие на всяка възраст, по-честа е в млада и зряла възраст, засегнатите са предимно жени. Булимията може да има сериозни физически последствия за продължително време, като например увреждане на хранопровода, стомаха, зъбния емайл, и гласните връзки. Теглото е обикновено около нормалното или лека степен на наднормено.
Булимичките се срамуват от това неконтролирано хранене и крият за него. Извън пристъпите те следват свои строги правила кога не трябва да се хранят, какво не трябва да ядат и колко храна да поемат? Имат дълъг списък от “забранени храни” и определен брой калории дневно. Типично пристъпите се провокират от нарушаването на тези създадени от жените “правила”. Друга обща причина са хроничен дисстрес или обстоятелства, които предизвикват отрицателни психични състояния, като: депресия, тревожност, гняв, вина. Много от лицата с булимия имат проблеми с контролиране на реакциите си и в другите сфери на живота.
Значимостта на проблема през последните години се състои в тенденцията за непрекъснато нарастване на броя на страдащите от хранителни разстройства. Според данни на западните психиатри от разстройства в хранителното поведение страдат 5%-8,1% от жените във възраст от 14-20 години. Честотата сред жените е 95% спрямо 5% при мъжете. У нас не разполагаме със сериозно съвременно проучване и достоверна статистика, като една от причините е голямата част “скрита болестност” и липсата на единна информациона система за регистриране на заболяванията. Въпреки това в медицинската практика през последните години също се забелязва тенденция за нарастване честота на тези заболявания, както и спадане на възрастовата граница на засегнатите. Повечето автори са съгласни че в урбанизираните общества ръста на тези заболявания е по-висок, от значение е и широко налаганите от медиите модели на “идеалната фигура” и различни видове диети. Посочват се и застрашени професии – манекени, балерини, хора на изкуството. Многогодишното проследяване показва, че при хранителните разстройства ремисия има при 40% от случаите, а при 30%- значително подобрение. Други 20% – 25% показват тенденцията да прекъсват непрестанно опитите за лечение и с времето се превръщат в така наречените хронични анорексии, някои от които могат да продължат цял живот .
Терапията на хранителните разстройства е продължителен и труден процес. Изхождайки от позицията, че анорексията и булимията са заболявания с психопатологичен характер, са необходими вниманието и грижите на мултидисциплинарен терапевтичен екип, в който водещото място следва да имат психиатри и психотерапевти, с консултанти диетолози, ендокринолози и социални работници. Лечението може да се провежда както амбулаторно, така и стационарно, като последното е задължително при пациенти с тежки усложнения.
Случай от практиката: Млада жена на 28год. консултирана с психиатър по настояване на родителите след драстично спадане на телесното тегло в рамките на две години. В момента на прегледа тежи 43 кг при ръст 164см. BMI –16. Липса на менструален цикъл от близо година. Отслабването започнало след продължително прилагане на диета. През последната година ежедневното меню се състои обикновено от малко плодове /една две зелени ябълки/, солети, рядко кофичка нискокалорично кисело мляко. Повишена двигателна активност с ежедневни гимнастика и бягане по 1-2 часа на ден. Личностов профил – висок интелектуален коефицент, склонна към перфекционализъм, образована, амбициозна, работи престижна професия, стремеж към бърза професионална кариера. Като малка е тренирала интензивно художествена гимнастика. Фамилно – неомъжена, живее при родителите си, косвени данни за междуличностови проблеми с родителите, баща с алкохолна злоупотреба. При изследването се установяват силно редуцирана подкожна мастна тъкан, бледа, изтънена кожа, лека оточност, отслабена мускулатура, изтръпвания по крайниците, косопад.
При първоначалния преглед отрича проблем с храненето, диссимулира /прикрива/ ограничаването на храната, дори твърди че има нужда от отслабване. Представя се като жизнена и работоспособна, споделя безсъние. Отказва хоспитализация. Лечението продължи в продължение на повече от две години. Първоначално посещаваше кабинета декларирайки че го прави само заради родителите си, отричаше проблема. След постепенното покачване на тегло стана силно тревожна, раздразнителна, отключи булимични пристъпи. Конфликтът с родителите екзалтира и се пренесе в отделно жилище. При невъзможността за контрол върху храненето състоянието й значително се влоши и наложи спешно болнично лечение. След кратко подобрение, поради леко покачване на теглото стана силно тревожна, депресивна, с отказ от лечение, направи опит за самоубийство с медикаменти. След изписването склонна за терапевтично съдействие, доверието към терапевта и изхода от лечението се засили. Постепенно възстанови нормалното хранене, достигна телесно тегло – 54кг., започна отново работа, омъжи се, има дете.
Д-р Т. Аврамова