Нарушения на съня и циркадните биоритми
Цялата природа е е подчинена на принципа на цикличността – смяната на деня и нощта, годишните сезони, лунния календар, океанските приливи и отливи – всичко е подчинено на определен ритъм. Влиянието на биоритмите върху човешкия организъм и психика е известно от дълбока древност. Те са обект на изследване на една сравнително млада наука – хронобиологията. Според нея, биоритъм е самоподържащ се автономен процес на периодично редуване на състояния на организма и на колебания в интензивността на физиологичните процеси и реакции.
Биоритмите се класифицират се още като денонощни (циркадни), сезонни, годишни, многогодишни и др. Биологичният часовник на здрав човек отброява 24 часа в денонощието, които се влияят от светлината през деня и тъмнината през нощта. Наблюдаваната жизненост на индивида в рамките на периода 20 – 28 h е прието да се обозначава като психодинамика на денонощния цикъл или “циркаден ритъм”. Последният е от голямо значение за регулацията на основни жизнени показатели /пулс, артериално налягане/, за дейността на ендокринната и нервна система и съответно общото състояние на човешката активност. Честите и продължителни промени в денонощния ритъм, състоянията на преумора и продължителния стрес водят до нарушения в биоритъма, като едни от ранните и най често срещани прояви са нарушенията на съня, последвани от общо неспокойствие, повишена раздразнителност, нервно-вегетативни смущения -сърцебиене, повишено кръвно налягане или рязкото му спадане, симптоми на физическо и психическо безсилие. За някои професии свърани с нощно бодърстване или честа промяна на часовите пояси тези признаци могат да хронифицират.
Нарушенията на съня /инсомнии/ са често срещан симптом в медицинската практика. Те могат да бъдат съпътстваща проява на телесно или психическо заболяване, чието повлияване е свързано с неговото лечение или да бъдат самостоятелно разстройство свързано с промени в циркадния ритъм, определяни към групата на т. нар. – дисомнии. Характеризират се с недостатъчен, ексцесивен или неефективен сън. Вариациите на необходимостта от сън имат индивидуален и възрастов характер. Повечето възрастни спят между седем и девет часа на денонощие. Смята се, че количеството сън намалява с напредването на възрастта. Новороденото трябва да спи по 20 часа на денонощие, като към четиригодишна възраст са му достатъчни 12 часа., а на 10 години то вече спи по 10 часа. Старите хора обикновено спят по 6-7 часа.
Съвременната медицинска апаратура дава възможност за регистриране на отделните фази на съня и установяване на промените настъпващи в тях при различните му видове разстройства. Независимо че фармацевтичния пазар предлага широка гама от сънотворни медикаменти и по-новите препарати приближават медикаментозния сън до характеристиките на физиологичния, цялостното повлияване на някои неорганични форми на инсомния все още е предизвикателство. За това всеки вид разстройство на съня изисква различен подход на лечение и определяне на индивидуален хигиенен режим на бодърстване и почивка. Нормализирането на циркадния биоритъм е основна цел на провежданото лечение.
Д-р Т. Аврамовa