Пременструален синдром – физиологични симптоми или патология?
За пременструалния синдром и неговите психологични прояви се срещат много публикации както в тясно научната медицинска литература, така и в различни статии със здравна тематика в специализираните за жената издания. Въпреки това, в медицинската практика недостатъчно се идентифицират една част от случаите с тежка степен на протичане на симптомите, която изисква по-специално наблюдение и лечение.
Пременструалния синдром /ПМС/ е съвкупност от физически, емоционални и поведенчески симптоми които се проявяват през лутеалната фаза на менструалния цикъл и които изчезват с началото на менструацията. Появата на симптомите варира от дни до седмици преди месечния цикъл, като са описани широка гама от симптоми /над 100/, но най-чести са промените в настроението /подтиснатост, емоционална лабилност, тревожност/, промяна в храненето / повишен апетит, влечение към сладки храни/, поведенчески симптоми / чувство за липса на контрол, намалена физическа и психическа активност и лесна уморяемост/. Трябва да се прави разлика между ПМС и дисменореята която представлява спастични, коликообразни или тъпи болки преди или по време на менструация. Степента на изразеност на психичните симптоми при ПМС заедно с типичните телесни симптоми, като наддаване на тегло, подпухналост /отоци/, метеоризъм, напрежение и болезненост в гърдите определят различни форми на тежест на ПМС – липса на изразени симптоми – 20% от жените; леки към умерено изразени симптоми – 75% от жените; тежки, нарушаващи ежедневното функциониране симптоми – засягащи около 5% от жените.
Последната форма е диагноза съгласно Международната класификация на болестите и се обозначава като пременструален дисфоричен синдром /ПМДС/. Редица проучвания през последните години върху ПМС фокусират върху взаимовръзката между предразположеността към депресия и ПМС, между личностовия профил на жената и тежестта на симптомите на ПМДС, между невротичността и високите нива на тревожност и страх по време на цикъла. Изследванията показват и корелация между отрицателното отношение на жените и техните партньори към месечния цикъл и наличието на неадаптивен поведенчески модел към него. Резултатите определят и по-ефективните стратегии за справяне с ПМС – по-добър ефект върху симптомите при включване на физически упражнения, диетично хранене и социална активност в сравнение с пасивната стратегия на намаляване на контакти и дейности. Доказано е че някои от съвременните класове антидепресанти също значително повлияват емоционално – поведенческите промени и себеоценката по време на ПМДС. Въпреки че е трудно да се разграничи къде свършват естествените пременструални промени и къде започва клинично значимия ПМС най–тежките прояви на синдрома изискват интердисциплинарно наблюдение и лечение от специалисти – гинеколог и психиатър-психотерапевт.
д-р Т.Аврамова