В световен мащаб населението застарява. Този процес, естествено, не отминава и нашата страна. В този смисъл значението на проблема за най-често срещаните психични разстройства в напреднала и късна възраст, сред които, особено на деменциите, нараства. Проблемът с тези заболявания става все по-актуален, изискващ освен повишени здравни грижи за болните и непрестанно нарастване на финансовите средства, които обществото ще трябва да отделя, за решaване на възникващите медицински и социални потребности. Особено място като заболявания на късната възраст заемат деменциите. Според редица автори със застаряването на съвременното общество се очаква броят на пациентите над 60-65 годишна възраст да се увеличи неколкократно до 2040г – 2050 г. По данни на официалния статистически офис на ЕС около 6 млн. души са с различни форми на деменция, т.е над 1% от европейските граждани.
Деменцията е синдром дължащ се на болест на мозъка, протичащ с хроничен и прогресиращ ход. Засягат се множествено висши корови функции – когнитивни и екзекутивни, като тези промени се предшестват или придружават от редица психични и поведенчески нарушения.
Основните нарушения са в:
– Интелекта, вниманието и концентрацията
– Способността за заучаване
– Паметта и мисленето
– Лингвистичните възможности
– Способността за оценка, планиране и справяне с проблеми
– Ориентацията
– В ежедневното и социално функциониране
Водещо място сред деменциите заема болестта на Алцхаймер, заболяавне което благодарение се диагностицира все по-често, благодарение на навлезлите нови невроизобразителни методи. Болестта е описана през 1901 – 1906 г. от Alois Alzheimer и приема названието- Болест на Алцхаймер”. Тя обхваща приблизително 60 – 70% от всички случаи на деменция.
Алцхаймеровата деменция, която е най-често срещаната от всички форми, става все по-значим проблем на съвременното развито икономическо общество. Бавно, подмолно тя поразява пациента в най-основните аспекти от неговото съществуване – памет, мислене, реч, функциониране. Основна характеристика на преобладаващата част от болните са нарушения в паметта и способността за заучване на нов материал, дезорганизираното поведение, ограничен или липсващ самоконтрол, проблеми с ежедневното функциониране и личната хигиена.
Съдова деменция
Диагнозата на съдова деменция се поставя чрез различни образни изследвания, които доказват наличието мозъчно-съдовата болест и нейните усложнения един или множество мозъчни инфаркти В началото заболяването протича с т. нар. „леки когнитивни симптоми” които могат да бъдат диагностицирани само при невропсихологично изследване със специални методики. Болните осъзнават на този етап промените и се съгласяват на лечение, но постепенно започват да стават безкритични към заболяването. С напредване на процеса заболелите стават дезориентирани, не могат да се концентрират, стават апатични или раздразнителни. Започват да се объркват, не могат да познаят собствения си дом. Всички тези личностови промени могат да се забележат само от най-близкото им семейно обкръжение. Заболелите в напреднал стадий имат симптоми и на неврологичен дефицит, който се изразява в нарушение на походката, пирамидни и екстрапирамидни симптоми и различни неврологични оплаквания. За установяване на нарушените когнитивни функции се използват различни видове тестове в практиката и данните от анамнезата за преживяни мозъчно-съдови инциденти.. Диференциална диагноза най-често се прави с болестта на Алцхаймер.
В последните години все повече се акцентира върху необходимостта от ранно диагностициране на деменциите и разпознаване на рисковите контингенти чрез широк набор от невропсихологични, невроизобразяващи, лабораторни и други изследвания. Значението на ранната диагноза се подчертава от съобщаваните по-добри резултати при започване на лечение в ранния стадий, включително при най-често срещания тип деменция – болестта на Алцхаймер.
Лечението и обслужването на пациенти с деменции може да става само в екип- психиатър, невролог, клиничен психолог и социален работник.
Д-р Т.Аврамова