Сезони на тъгата
“А някъде дълбоко в корена коварно, потайно, влажно, земно, гризе една тъга…” Бл. Димитрова
За депресията като емоционално състояние е изписана много научна и популярна литература. Гениални поети са предали в незбравими строфи този “тъмен облак надвиснал” над душата. Но както в общността, така дори и в медицинските среди е разпространена представата, че депресията е сдно сравнително леко заболяване, преходно състояние на психиката, влияещо се от психосоциални фактори и индивидуалната ранимост на личността. Последното безпорно е така, но всъщност депресивните разстройства със своето разнообразие на форми и начини на протичане представляват сериозно предизвикателство пред съвременната медицина с високата здравно-социална цена за обществото. Депресията като състояние засягащо преимуществено емоционалната сфера и последващите от това промени в мисленето, подтиците, волята, вниманието и почти всички базови функции на психиката, спада към заболяванията характеризиращи се с подчертана сезонност и денонощна динамика на симптомите. С настъпването на есенно-зимния сезон, както и в началото на пролетта с промяната в продължителността на деня и слънцегреенето често настъпват епизоди на обостряне на всички форми на така наречените периодични /наследствени/ депресии. Те трябва да са обект на продължително наблюдение и лечение от специалист психиатър, предвид рекурентността на състоянието, тежестта на симптомите и честата наследствена обремененост на семействата на заболелите. Характерно за зимния сезон е явлението “зимна депресия”.
През 1987 год. Американската психиатрична асоциация официално регистрира това душевно състояние под названието “сезонно афективно разстройство”(САР). Това е комплекс от изразени изменения в настроението, поведението, интензивност на общуване, продължителност на съня, ниво на физическа и сексуална активност, промени в апетита и др. За болните характерно състояние е усещането за печал, чувство за безизходица, равнодушие, двигателна подтиснатост, повишена тревожност и раздразнителност, наблюдават се и мисли за самоубийство. Особено тежко тези симптоми се усещат нощем и в ранните утринни часове. През зимните месеци страдащите от този вид депресия трудно се справят с дейности изискващи концентрация на вниманието и бързина на реакциите. Те често търпят разочарования в работата именно през тези месеци. Потребността им за сън значително нараства, но удовлетвореността от нощния сън намалява. Апетитът се повишава и особено силно се проявява потребността от консумация на богати на въглехидрати храни. Организмът на страдащия от този вид депресия, като че ли се подготвя за зимен сън. Появата на САР се свързва с промяната в секрецията на хормона мелатонин, чието действие върху съня, активността и апетита отдавна е доказано. Диагностиката е лесна, но засегнатите рядко търсят компетентна помощ и пренебрегват симптомите си. Лечението на “зимната депресия” се състои основно от прилагане на фототерапия-лечение със светлина с интензивност повече от 2000 лукса. Установено е също така, че когато лечението се провежда при първите прояви на депресията през есента, то тя може и да не настъпи през зимния период.
Депресивните разстройства се свързват с повишена болестност и смъртност от голям брой телесни заболявания, най -вероятно поради взаимовръзката между имунитета, ендокринната система и емоционалното състояние. Връзката между реализираните опити за самоубийство и депресивните състояния според някои автори достига до 50%. При 13% от хората прекарали депресивно състояние то хронифицира до края на живота. Според СЗО до 2020г. депресивните заболявания ще бъдат на второ място по продължителност на причиняваната инвалидност, непосредствено след заемащата първо място исхемична болест на сърцето.
Тези плашещи на пръв поглед статистически данни добиват друго значение при ранно диагностицирано депресивно състояние, правилно поставяне на диагнозата /типа и начина на протичане на афективното разстройство/, подходящо и достатъчно дългосрочно лечение, включващо медикаментозна и психотерапия. Последната често се пренебрегва, но при някои видове депресии отключени от психогенни, психосоциални въздействия психотерапията има решаващо значение. На практика се прилагат когнитивно-поведенчески методи целящи преработване на психотравмените моменти и личностова промяна на пациента.
Независимо от широко разпространените публикации в медиите от типа “Как да открием симптомите на депресия?” или “Как да подобрим настроението си?” навременното разпознаване на депресивно състояние, точната диагноза и правилно назначена терапия са във възможностите единствено на специалистите. А това е предпоставка и за оптимистични резултати от лечението.
Д-р Т.Аврамова